ПООТЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЛЍВАМ, ‑аш, несв.; поотлѐя, ‑ѐеш, мин. св. поотля̀х, прич. мин. св. деят. поотля̀л, ‑а, ‑о, мн. поотлѐли, прич. мин. страд. поотля̀н, ‑а, ‑о, мн. поотлѐни и поотля̀т, ‑а, ‑о, мн. поотлѐти, св., прех. Отливам¹ (в 1 знач.) малко; поизливам. Чашата е препълнена, поотлей от водата. поотливам се, поотлея се страд.

ПООТЛЍВАМ СЕ несв.; поотлѐя се св., непрех. Отливам се (в 1 знач.) малко, поизливам се. Виното се поотля, докато носех чашата.