ПООТМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТМИНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поотмѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. 1. Отминавам, отдалечавам се на малко разстояние от някакво място или от някого. Като поотмина, Мира се извърна да види не я ли гледа кантонерът и жлъчно изсъска: — Чума да те тръшне. В. Ченков, СНД, 107. — Това момче не съжалява баща си. Качило се на магарето, а той ходи пеш. Като поотминали, бащата свалил момчето. Ран Босилек, ВП, 92. Имаше и няколко жандарми, пазители на станцията. По тая причина ние се промъкнахме полекичка, поотминахме станцията и отидохме измежду вагоните да чакаме. З. Стоянов, Съч. I [еа].

2. Отминавам (във 2-6 знач.) малко, в известна степен; попреминавам. "Какво да направя, като няма билети за филма?", нервно му се тросва майката. Момчето се нацупва, а тя го успокоява, че като поотмине истерията около премиерата, ще дойдат пак. С, 2004, бр. 3955, 21. Модата на късите поли поотмина. △ Щом поотмине бурята, ще потеглим към върха.

ПООТМИНА̀ВА МИ несв.; поотмѝне ми св., непрех. Остар. и диал. Минава ми малко, не напълно; поминава ми, попреминава ми. — Вчера ме втресе, имах температура, но днес от обяд ми поотмина. Г. Караславов, ОХ III, 360. Изпих няколко чаши на екс заедно със Захари, за да му поотмине. Но разговорът не вървеше. Черемухин, ПД, 44. Цял месец Ивайло беше като луд за Кремена.. Но с времето му поотмина. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 76.