ПООТМОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поотморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отморявам малко, в известна степен. Като отиде да постеле в къщичката за себе си и за сестрите си, тя са потърколила, уж на шега, да си поотмори снагата, а то заспала. Ил. Блъсков, ПБ III, 34. През нощта едвам намерих няколко часове, за да поотморя отслабналите си стави. Д. Попов, СбРС (превод), 68.

ПООТМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поотморя̀ се св., непрех. Отморявам се малко, в известна степен; поотпочивам, поотпочивам си. Учителите поръчват всички да насядаме, та да се поотморим, че скоро ще се заловим за работа. Т. Влайков, Пр. I, 256. Отеклите му от ходенето крака се поотмориха в студената вода. Т. Харманджиев, КЕД, 200. Дядо Тасо се свлече и се просна на пътечката. Прислужникът се помъчи да го дигне, но като не можа, изправи се задъхан над него и го зачака нетърпеливо да се поотмори. Г. Караславов, Избр. съч. V, 239.