ПООТПОЧИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТПОЧЍВАМ, ‑аш, несв.; поотпочѝна ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отпочивам малко, кратко време; поотпочивам си, поотморявам се. — Добре, Митя, като поотпочинеш, ще ни разправиш всичко. Г. Стаматов, Разк. I, 71. Генко... (Оглежда се да седне). Ох, чакай да поотпочина малко! Ц. Церковски, ТЗ, 45. След обяд детето обикновено поотпочива и после се заема с уроците си.

ПООТПОЧЍВАМ СИ несв.; поотпочѝна си св., непрех. Поотпочивам; поотморявам се. Конете бяха си поотпочинали и леко грабнаха шейната. Й. Йовков, АМГ, 183. — Е, че поседни де, поседни малко да си поотпочинеш. Ей тук, ако обичаш, под дюлята. Д. Калфов, Избр. разк., 376. — Не ѝ е добре — обясни Незнанова. Трябва да си поотпочине малко. Ст. Чилингиров, РК, 240.