ПООТПУСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТПУ̀СКАМ, ‑аш и ПООТПУ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поотпу̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поотпу̀снат, св., прех. 1. Отпускам (във 2-7 знач.) малко, в известна степен. — Поотпуснете ѝ [на сърната], деца, малко вървите и оставете я да си попасе. Д. Калфов, Избр. разк., 39. — Този мемоар ще накара Мидхат да мисли, че е постигнал вече целта си! Добре, нека поотпусне граничната охрана — ние само печелим от това! Хъшовете се оживиха. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Беше ме хванал здраво за ръката, но постепенно започна да ме поотпуска. △ Поотпусни подгъва на роклята, много е къса.
2. Само несв. Отпускам (в 1-7 знач.) от време на време за малко. Тя поотпущаше клепачите си с дълги речни мигли и тоя засенчен поглед придаваше особена прелест на усмивката ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 118. поотпускам се, поотпущам се, поотпусна се страд. Да кара хубави коне за Манолакя не беше само гордост и суетност — така той се чувствуваше по-сигурен: ако излезеше някой насреща му с лоша мисъл.. — нямаше нужда от камшик, стигаше само да се поотпуснат юздите на конете и да им се изкрещи.. и нищо вече не можеше да ги спре. Й. Йовков, ЧКГ, 76.
ПООТПУ̀СКА МЕ и ПООТПУ̀ЩА МЕ несв.; поотпу̀сне ме св., непрех. Разг. Отпуска ме малко, в известна степен. — Какво, поотпусна ли те, а? — попита той, без да обръща глава. — И още как! — отговорих аз зарадван и разтърках лицето си. Ив. Мартинов, ПМ, 127. Петър. Лекарствата подействуваха ли? Кънев. Поотпусна ме
малко. Н. Русев, П, 15. — Сутрин като станеш, как се чувстваш? — Сутрин съм най-зле, Гоше. — Аспирин — казах наставнически аз. — Гълтам, поотпуска ме малко и после пак... Г. Данаилов, КОС, 149.
ПООТПУ̀СКАМ СЕ и ПООТПУ̀ЩАМ СЕ несв.; поотпу̀сна се св., непрех. Отпускам се малко или за кратко време. През последната година той видимо понапълня и понатежа, бузите му се поотпуснаха и вратът му започна да се дипли. Г. Караславов, ОХ II, 369. Конят се поотпуща и едвам-едвам пристъпя. Й. Йовков, АМГ, 113. Момите и младите жени изгаряха от срам, даваха гръб, подмушкваха се една друга. Но лека-полека взеха да се поотпускат и крадешком да поглеждат към момците. Б. Несторов, СР, 21.
◊ Поотпуска ми се (поотпуща ми се) / поотпусне ми се душата (сърцето). Разг. Преставам толкова да се тревожа, да се притеснявам за нещо; поуспокоявам се. — Досега за най-честни в селото минаваха бае Иван и бае Стоян — те ни водеха, те ни караха.. Аз предлагам пък тях да изберем. — Вярно, вярно — завикаха събраните и душите им се поотпуснаха. Елин Пелин, Съч. IV, 270. От този ден Тинка се поуспокои, сърцето ѝ се поотпусна. Тя като че заработи с нови сили. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. Поотпускам (поотпущам) / поотпусна коляно<то си> обикн. от някого. Разг. Преставам толкова да притеснявам, да измъчвам някого. Спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа]. Поотпускам (поотпущам) / поотпусна му края. Разг. 1. Преставам да върша така добре работата си и да изпълнявам задълженията си. 2. Преставам така много да се интересувам и вълнувам от нещата около мене, от хората. 3. Започвам да живея по-разточително, без строга сметка. Има моменти, когато зарязвате всичко и го удряте на живот. Е, човек се нуждае от кратка почивка или както казват хората — да му поотпусне края. С, 2006, бр. 4927, 20. Поотпускам (поотпущам) / поотпусна поводите (юздите, юлара) на някого. Разг. Давам известна свобода на някого, позволявам му в някаква степен сам да избира, да решава и под. Поотпускам <си> (поотпущам <си>) / поотпусна <си> душа<та> (сърце<то>). Разг. 1. Преставам толкова да се тревожа, да се притеснявам за нещо; поуспокоявам се. 2. Пред някого. Споделям в известна степен чувствата, мислите, преживяванията си с някого.