ПООТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТРЍВАМ¹, ‑аш, несв.; поотрѝя, ‑ѝеш, мин. св. поотрѝх, прич. мин. страд. поотрѝт, св., прех. Диал. 1. Отривам¹, изтривам малко, леко. "Оставяй градината и да тръгваш!" Гърлото ми пресъхна, поотрих си ръцете в крачолите и тръгваме двамата с поляка. Й. Радичков, ББ, 18.

2. Потривам, потърквам малко; поотърквам. Дядо Матейко поотри челото си с ръка, па рече: — Па знам ли аз, грях ли е, не е ли. Елин Пелин, Съч. I, 35. Станах, децата спят още, жената я няма. Доде си поотрия очите да видя добре, бутна се къщната врата и жената влезе. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 21. Навежда ся [Неда] до рамото Райнино, поотрива си очите. Д. Войников, РК, 36. поотривам се, поотрия се страд. и възвр. Гороломов пак извади огледалцето и счеса косата си, поотри се тук-там по лицето с пръст, поотупа се от праха. Й. Йовков, ПГ, 224. — Ех, Елено! — захвана Кънчо, като се поотри надве-натри. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 386.

ПООТРЍВАМ СЕ несв.; поотрѝя се св., непрех. Диал. 1. Отривам се, отърквам се малко о нещо или някого; поотърквам се.

2. За материя, дреха и под. — изтърквам се, износвам се малко; поотърквам се. Панталоните му се поотриха вече.

◊ Поотривам / поотрия срама на някого. Диал. Възстановявам отчасти изгубената чест на някого. Поотривам / поотрия сълзите на някого. Диал. Утешавам, успокоявам в известна степен някого. Поотрил съм си гурелите от очите. Диал. Поотраснал съм, не съм вече дете.

ПООТРЍВАМ², ‑аш, несв.; поотрѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поотрѝнат, св., прех. Отривам², отравям² отчасти, в известна степен, не напълно. Рале поотрина пепелта настрана. П. Тодоров, И I, 123. поотривам се, поотрина се страд.