ПООТРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТРЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; поотръ̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Отръсквам малко, леко; поизтръсквам. Поотръскал си яката Кондакът, позасукал мустаци, па продумал: — Да си жив — рекъл, — Пиле! Я, какво ми поолекна. Чудомир, Съч. II, 375. Поотръсках снега от палтото си.

2. Само несв. Отръсквам от време на време малко, леко; поизтръсквам. Поотръскваше чадъра си и отново поемаше под дъжда. поотръсквам се, поотръскам се страд.

ПООТРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; поотръ̀скам се св., непрех. 1. Отръсквам се (в 1 знач.) малко, леко; поизтръсквам се. Поотръскал се от сламата, пообърсал си мустаците, излязъл. Чудомир, Избр. пр, 153.

2. Само несв. Отръсквам се (в 1 знач.) от време на време малко, леко; поизтръсквам се.