ПООТСТЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТСТЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поотстъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Отстъпвам1 малко. Двете големи момичета поотстъпват малко назад, попривеждат се и почват да се теглят. Т. Влайков, Пр. I, 56. Тука много се гърми, каза той, опасно е, я да минем по-назад. Той мина назад и другите също поотстъпиха. Й. Радичков, НД, 46. Вилата загърмя от сладникави шлагери и френски песни. Жегата като че ли поотстъпи. С. Чернишев, ВМ, 74. Взех здравата рамка и върху дъската, която по-рано стъклото крепеше, козел нарисувах със рога извити. Рисувах го дълго. После поотстъпих. Отдалеч погледнах. Като жив стоеше той върху дъската. Ран Босилек, ПЦ [еа].