ПООТЧАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЧА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; поотча̀я, ‑а̀еш, мин. св. поотча̀ях, св., прех. Отчайвам малко, в известна степен. Новината не беше добра и ни поотчая. △ Резултатите от двата мача поотчаяха запалянковците. поотчайвам се, поотчая се страд.

ПООТЧА̀ЙВАМ СЕ несв.; поотча̀я се св., непрех. Отчайвам се малко, в известна степен. Самият Станчев вече се беше поотчаял, не вярваше сякаш в силите си. П. Вежинов, ДМ, 59. Цоню сви вежди, долната му челюст изтрака. Пълзеше обаче. И видя: Данданата е изкривил очи, следи го с ъгловат поглед.. Цоню се поотчая. А. Страшимиров, Съч. V, 76. Между человеческите синове няма жива душа, която да не гледа за успех.. Има някои, които ся поотчайват сегиз-тогиз, но пак все ся напъват. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 3.