ПООТЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЪНЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; поотънѐя, ‑ѐеш, мин. св. поотъня̀х, прич. мин. св. деят. поотъня̀л, ‑а, ‑о, мн. поотънѐли, св., непрех. Отънявам¹ малко; поизтънявам¹. — Я си похапни! Не сме те виждали само от два дни и ... доста си поотънял. Д. Калфов, Избр. разк., 388. Още през ранна пролет, щом поотънееше снегът, тук се показваха кокичета и минзухари. Ст. Марков, ДБ, 121.

ПООТЪНЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; поотъня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отънявам² нещо малко; поизтънявам². Дърводелецът поотъни летвата в двата края. поотънявам се, поотъня се страд.