ПООТЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; поотъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Отърквам малко. Детето поотърка удареното си коляно и пак се затича. △ Поотърках с влажен парцал пода. поотърквам се, поотъркам се страд.

ПООТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; поотъ̀ркам се св., непрех. Отърквам се малко, в известна степен; поотривам се. Една съседска котка влезе, поотърка се о краката му и легна на слънце върху рогозката. М. Грубешлиева, ГР, 172. Щом поостарееше шинелчето, щом се поотъркаше мъхът,.. реверите му.. напомняха донейде и две подострени летви, побити на кръстопът. Р. Сугарев, СС, 36. // Разг. Отраквам се малко; поотраквам се, поочупвам се. Баща ми затова още ме прати там, за да мога да се поотъркам при по-събудените калоферци, да стана по-смел и по-общителен. Ив. Вазов, Съч. Х, 170.