ПООТЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; поотъ̀рся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отърсвам малко, леко; поизтърсвам, поизтръсквам, поотръсквам. Шейната му се прекатури и той заби главата си в снега. Измъкна се побелял от сняг, запъхтян, поотърси дрехите си. А. Каралийчев, ТР, 19. Най-после той се изправи, поотърси с премръзналите си ръце полите на кожухчето. Д. Талев, ЖС, 28. Селяните поотърсиха сламките от дрехите си. Кр. Григоров, Р, 149. поотърсвам се, поотърся се страд. и възвр. Тошо се побави, сне шапката си и взе да се поотърсва с ръка от праха и сламата. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Обрал всичкия прах от стената, той добре се поотърси на изхода и тръгна за кафенето. Т. Харманджиев, КЕД, 210.

ПООТЪ̀РСВАМ СЕ несв.; поотъ̀рся се св., непрех. Отърсвам се (във 2 и 3 знач.) малко, в известна степен. Тя е още малка наистина, но след година-две ще се поотърси и тогава той ще се реши да поиска ръката ѝ. М. Кремен, РЯ, 95. — Не бой се, няма да останат слуги момчетата. Нека само помогнат да се поотърсим, да съберем някоя пара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 483. Три дни и три нощи той хриптя като пребит, но за чудо се окопити, поотърси се и се оправи. Г. Караславов, ОХ II, 467.