ПООХКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОО̀ХКВАМ, ‑аш, несв.; поо̀хкам, ‑аш, св., непрех. 1. Охкам малко. И да паднеш от два-три метра височина, ще се понатъртиш, ще поохкаш и ще ти мине. Кр. Григоров, ПЧ, 132. По другите градове из България не стана и това, което направиха [за въстанието] в Троян.. На няколко места са задоволили само да изпеят по една народна песен гръмогласно, поахкали и поохкали за майка България и нищо повече. З. Стоянов, ЗБВ I, 243.

2. Само несв. Охкам от време на време малко. Тя [Кольовица] креташе покрай Коля, помагаше му каквото може и от време на време тихо поохкваше. Ст. Марков, ДБ, 373.