ПООЧИСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЧЍСТВАМ, ‑аш, несв.; поочѝстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Очиствам (в 1, 2, 4-6 знач.) малко; поизчиствам. — Проклет плевел! — махна тежко и отчаяно с ръка Диню. Тюю! Как не са минали да видят, как не са им казали овреме, та да дойдат да поочистят, да поосвободят гиздавото жито! Г. Караславов, Избр. съч. II, 137. Пообърнах се в сеното, дето спях, поочистих сламките от косата си. Кр. Григоров, ОНУ, 71. Кръстинка влезна в къщи да поразтреби и поочисти. Ил. Блъсков, ЗК, 120.

2. Само несв. Очиствам (в 1, 2, 4-6 знач.) малко от време на време, понякога; поизчиствам. поочиствам се, поочистя се страд., възвр. и взаим. Той влезе в гостинницата да се поочисти и почине. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 82. В неделен ден.. станеш, поочистиш са.. и отиваш в храм Божий. Ил. Блъсков, ПБ III, 12.

ПООЧЍСТВАМ СЕ несв.; поочѝстя се св., непрех. 1. Очиствам се (в 1 знач.) малко; поизчиствам се. Лицето му се беше поизчистило от пъпките.

2. Само несв. Очиствам се (в 1 знач.) малко от време на време; поизчиствам се.