ПООЩИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЩЍПВАМ, ‑аш, несв.; поощѝпя, ‑еш, мин. св. ‑ах и поощѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поощѝпнат, св., прех. Ощипвам (в 1-3 знач.) малко, леко. — На границата има много мъже, а няма почти никакви жени. Впрочем, войниците могат да наситят душичките си, като поощипят някоя селска мома. Д. Кисьов, Щ, 171. Банята се изпълни със смях, говор и закачки.. Другият [мъж].. се заполива с гореща вода. Трети.. си поощипа два-три пъти гърба, поопъна кожата и я пусна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164. Лоши бълхи сте завъдили! Поощипаха ме тази нощ. Ран Босилек, Р, 125. — А нима аз съм чапкънин? — попитал бащата и поощипал сина си за гушата. Л. Каравелов, Съч. VII, 23. поощипвам се, поощипя се, поощипна се страд., възвр. и взаим. Няколко пъти потърках очи, но всеки

път виждах същите предмети. Поощипах се по ръцете и отстрани, за да се събудя, надявайки се, че сънувам. Т. Атанасов и др., ПГ (превод), 225. Аврам Совалката: — Я дайте да се ощипем един друг, да не излезе наистина, че сме сънували! .. Петлето: — Няма да е вредно да се поощипеме! Човек така може и да изкукурига! Й. Радичков, СЯЛ [еа].