ПООЩРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЩРЍТЕЛНО нареч. По начин, чрез който се поощрява; насърчително, насърчаващо. Улови [шефът] погледа ми и ми кимна поощрително. Бл. Димитрова, ПКС, 396. Катя долови мислите в погледа му и кимна поощрително с глава към вратата, където влезе Росица. — Идете, идете си поприказвайте. Кр. Кръстев, К, 227. Граф Бертхолд най-напред запита госта дали българските войски ще влязат в Цариград, подхвърляйки поощрително, че България би била "най-добрият пазач" на Протоците. Г. Марков, ББС [еа].