ПОПАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; попа̀дам2, ‑аш, св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. Нападвам, изпопадвам. Подир идели анекдотите за калугери, калугерици, владици и попове с такова съдържание, щото всичките присъствующи попадвали на земята от смях. З. Стоянов, ХБ, 206. До двеста отборни кърджалии пуснаха конете си към Преслав. Нъ преславци ги посрещнаха с куршуми тъй добре, щото сичките попадаха. В. Друмев, НФ, 101. Негърът все още лежеше в трапа,.. Птичите пера, с които бе накичена главата му, бяха попадали. Гр. Угаров, ПСЗ, 115. Кад викнала песен да си пее, / тънки гласи на далек се чули, /
на гората шума попадала. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 157.