ПОПАДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПАДЍЯ¹ ж. Съпруга на поп¹. — Една моя братовчедка стана попадия, макар че за поп никога не беше мислила да се ожени. За два месеца си приготви прикята и по любов се взеха. Ем. Станев, ИК I и II, 88. Попадията, широка и пълна жена, шеташе около вратата на избата. Й. Йовков, ПГ, 28. Поп Кръстю бе купил най-сетне на изплащане къщата.. и сега мисълта да съобщи по-скоро новината на попадията си усилваше неговото нетърпение. Ст. Дичев, ЗС II, 458. — Кой Мартинов? — попита и дядо поп, като махна повелително на баба попадия да не пищи. Ив. Вазов, Съч. ХII, 37.

◊ Бързам като попадия в плевник. Диал. Ирон. Крайно нетърпелив съм за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо. И попадия по толкова шава; и попадията толко кусури има. Диал. Употребява се, за да се омаловажат някои слабости, недостатъци. И стара попадия излъгвам. Диал. Голям лъжец съм, много умело лъжа. Като попадия, бяла. Диал. За жена — много (бяла).

— От гр. παπαδία.

ПОПАДЍЯ² ж. Диал. Стоножка; попадийка³. Попадия да се отепа не чинило — ке си я найдеш во лебот. СбНУ VII, 127.

ПОПАДЍЯ³ ж. Диал. Растение лайка¹; попадийка⁴, подрумче, подрумиче, подрумниче, болиоч.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОПАДЍЯ⁴ ж. Диал. Извита дървена лопатка, грапаво набраздена от едната страна, която се използва за чесане на гръб; попадийка⁵, попова лъжица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.