ПОПАДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПА̀ДЯ̀ ж. Диал. Попадия1; поповка. Ако ме земеш Бонке ле, / ще станеш млада попадя, / със попадите ще ходиш, / ще ти се срамят хората. Нар. пес., СбВСт, 670. Спа‑
ла момата, що йе спала, / като се от сън събуди, / въз нея седят три моми, / три моми, три самодиви. / Първата отговаряше: / хайде да земем Марийка / за самодивска попадя. Нар. пес., СбАД, 3.