ПОПАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПАР м. Диал. 1. Нещо, което попарва някого, предизвиква неочаквано тревога, скръб, печал у него. Това бе попар за него. Н. Геров, РБЯ IV, 185.

2. Попарен зеленчук. Тоя зеленчук е попар. Н. Геров, РБЯ IV, 185.

3. Слана; мраз. — "Ой ливадо, росна и зелена, / що си толкоз рано подгорела? / Да не тъ е попар попарило, / или тъ е вода заливало?" Нар. пес., СбВСтТ, 321.

4. Голям дъжд, който пада лятно време при голяма горещина и попарва растенията. Попар е попарил бостаните. Н. Геров, РБЯ IV, 185.

5. Нещастие, беда, зло. Ако момата е нечиста, попар попарва всички. Н. Геров, РБЯ IV, 185.