ПОПАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПА̀РКА ж. 1. Умал. от попара (в 1 знач.); попарица. Нашето бебче мина на обща храна.. А като си изпапка цялата попарка, ръкопляскаме му екзалтирано. Р. Ралин, ВМ, 34. Прибра си се и той у къщата, запари си чаец, надроби си любимата си попарка, но тоя път попарката въобще не му се услади. Ал. Томов, П, 64. — Ще ви донеса топло мляко и ще ви надробя сладка попарка в дървената паница. А. Каралийчев, ТР, 99. Рамзина се зае с децата — .. подсуши Фатмето, направи му попарка с вода и започна да го храни с голяма лъжица. Б. Несторов, АР, 209.

2. Вода, с която е било попарено нещо, обикн. билки или зеленчуци. От инсектицидите в течно състояние бяха изпитани.. 0.07 % никотин във вода.., както и отварка и попарка от коренища на Veratrum album. Пр, 1953, кн. 6, 56.