ПОПАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Вид хляб, който се меси с гореща вода и се пече в тепсия. В това време се блъсна вратата и влезе коджабашията с грамадна тепсия попарник. П. К. Яворов, ХК, 71. Пословицата, която казва, че "по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик", няма никакво значение за журналистите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 110. Понеделник — зелник, в празник — попарник. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 66.