ПОПЕЧИТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЕЧЍТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до попечител и до попечителство. Ако детето е непълнолетно, то може да предяви иск и само̀, без попечителско съдействие. ВЖ, 1999, бр. 36, 2. Трансферът беше отразен като промяна в собствеността, без да се уточнява дали има покупко-продажба, или книжата са прехвърлени в попечителска сметка. Кеш, 2003, бр. 45, 14. Най-първият му [на владиката] пасторски и попечителски подвиг беше да запре едного от учителите, за да развали наредата на училището. Г, 1863, бр. 3, 22.