ПОПИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от попивам¹ и от попивам се. При разрохкана почва попиването на водата става бързо. Осн. сел. стоп. VIII кл, 23. В пустините, през които протичат, [реките] губят голяма част от водите си поради силно изпарение и попиване в пясъците им. Геогр. VI кл, 96. След уриниране външните полови органи и кожата около тях се подсушават чрез попиване. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа].

ПОПЍВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от попивам² и от попивам се. Чули сме те, чули, / чули и разбрали, / .. / Че си имаш, имаш / бъчви за пробиване, / винце за попиване. Нар. пес., СбВСт, 158.