ПОПИЙВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЍЙВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от попийвам и от попийвам се. Така минува денът — ту в закуски, ту в попийвания — когато се намери някой гост да уйдиса на Славя. Д. Немиров, Д № 9, 30. Стражата ги подгонила и започнало преследването им. Петко Радев, който обичал попийването, скоро се уморил и казал, че не може повече да бяга. Н. Хайтов, КПВ [еа].