ПОПИКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПИКА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от попикая като прил. Разг. 1. Напикан; подмокрен. Омръзнал ѝ беше бебешкият рай. Все същият врясък, все същият дъх на попикани пелени. Б. Болгар, Б, 139.

2. Прен. Жалък, нищожен, презрян; посран. — Вие сте кокошкари... попикани даскалчета. Кого ще плашите бре? Д. Талев, И, 581.