ПОПИЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПИЛЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. попилѐни. Прич. мин. страд. от попилея като прил. Разг. Разпилян, разсипан. Старицата щом избие маслото, ще вземе метлата и ще почне да намита попиляното зърно по краищата. А. Каралийчев, ПД, 70. Ариф се обърна с попилени по челото руси къдрици и тикнат на тила каскет: — Тука е хайдутско сборище. Н. Хайтов, ПП, 105.