ПОПИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЍПВАМ, ‑аш, несв.; попѝпам, ‑аш и попѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попѝпнат, св., прех. 1. Пипам за мал‑
ко, за кратко, набързо. Взе чувала и пушката, попипа големия си овчарски нож, за да се увери дали е в силяха му, и излезе. Й. Йовков, ВАХ, 161. Миро развеждаше търговците от магазина към двете къщи и пак назад към магазина, а те ходеха между струпаните там сандъци,.. надзъртаха тук и там, искаха да видят, да попипат, смятаха и пресмятаха наум или на глас. Д. Талев, ПК, 118-119. — Аз те знам като благочестив и христолюбив човек, черковен настоятел и добър кафеджия.. — Кафеджия, но бивш кафеджия,.. — добавя той и пак си попипва устната. Чудомир, Избр. пр, 245. Щом се събуди и попипна леглото на Симо, видя, че е празно. Кр. Григоров, Н, 18.
2. Само несв. Пипам от време на време за малко, за кратко, набързо. Стоеше той мълчалив, намръщен и често-често поднасяше цигарата към устата си или попипваше бързо превръзката на сляпото си око. Д. Талев, ПК, 56. Тахир заспа в скута на майка си и не се обаждаше вече. Тя сегиз-тогиз попипваше челцето му, за да види дали още гори. Д. Спространов, ОП, 52. Васко се заплиташе в събитията, запъваше се и току мигаше или попипваше птичия си нос. Сп. Кралевски, ВО, 146. Мъжете до един бяха готови, чакаха я на конете и нетърпеливо следяха движенията ѝ. Забеляза, че все попипват и донагласяват оръжията в поясите си. Б. Дукова, СНЛ [еа].
3. Разг. Обикн. с отриц. не. Занимавам се с нещо или работя, върша нещо; пипам, похващам. Едно време и аз ги [вестниците] четях, ама се заклех и вече става две години вестник не попипвам. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 117. Цял ден седи и нищо не попипва.
4. Само несв. Прех. и непрех. Прен. Разг. Имам навик да крада по малко; покрадвам. — Тя има баща, ама е в затвора — каза Иван.. — Защо? — Защото е попипвал чуждо. Т. Харманджиев, Р, 165. Краде Дзупака — попипва, но не какво и да е. Само хубава стока. Н. Кирилов, ПД, 85. — Част от книгите ги разграби поп Рачо.. Обича той.. да попипва общественото. К. Калчев, ЖП, 240. попипвам се, попипам се, попипна се I. Страд. от попивам. II. Възвр. и взаим. от попипвам в 1 и 2 знач. "Страх го е да го не оберат", помисли си Еню, като забеляза, че Серафим се попипва по пазвата. Й. Йовков, ЖС, 13. Тя се подпря пак на стената и се попипа по челото. Чудно! Челото ѝ гореше. Г. Караславов, Тат., 261-262. Кога се попипнала за ощипаното, то що щеш! Едно раче от забравените в пояса на стареца излязло из пояса, пропълзяло по баба Пънчовица и търсело път да бяга. Чудомир, Съч. II, 38.
ПОПЍПВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Неодобр. Върша нещо, работя, действам много бавно, бавя се с нещо; туткам се, пипкам се. "Дано е добро момчето — гледаше Коно своя по-млад колега.. — Обича да приказва, дано не се попипва, че ще трябва да го нося на гърба си". Г. Мишев, ЕП, 22.