ПОПИЩЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПИЩЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попищя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. попищя̀л, ‑а, ‑о, мн. попищѐли, св., непрех. 1. Пищя малко, кратко време. Попище малко, поскара се и си замина. Ние си останахме на пиене и ядене. П. Воденичаров и др., ИЧП [еа].

2. Само несв. Пищя от време на време малко.