ПОПЛАВЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛА̀ВЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Техн. Херметически затворен малък цилиндър или кълбо, което служи за контрол и регулиране на равнището на течност в резервоар. Поплавъкът представлява малко затворено цилиндърче от тънка месингова ламарина с херметически затворен в него въздух. Ст. Михайлов и др., ГМ, 252. За правилната работа на карбуратора нивото на бензина в него трябва да бъде постоянно, което се поддържа чрез поплавък. Маш. IХ кл, 149. Поправих кранчето, закрепих по своя инициатива поплавъка на казанчето и седнахме да пием кафе в хола. Й. Попов, ББ, 17.

2. Рибол. Рибарска принадлежност, която се закрепва на влакното, за да поддържа въдицата на определена височина и да сигнализира, когато се закачи риба. Костурите кълвяха, че просто драго да ти стане. Емил и Алфред седяха и гледаха как поплавъците подскачат върху гладката вода. Т. Джебарова, ЕЛ (превод) [еа]. Мрежите за паламуд струват △ 500-600. А трябват не само мрежи, а и поплавъци, тежести и въжета. С, 2004, бр. 3986, 18.

3. Мор. Съоръжение с херметически затворен в него въздух или течност с плътност, по-малка от тази на водата, което служи за поддържане на плавателни съдове, риболовни или изследователски уреди във вода. — Това не е катамаранът с неговия тесен корпус и поплавък — противотежест — каза В. В. Звонков, — а кораб със същата ширина, както и преди. М. Ганева, МГ (превод), 104. Батискафът има сферична кабина, пригодена да издържа съответните налягания.. Кабината е прикрепена към много по-голям по размери поплавък. В. Врански, ФП, 112. Тралът се опираше с долния си край на дъното, а горният му край се издигаше от поплавъци. Д. Богданов, ТА, 73.

— От рус. поплавок. Друга (рядка) форма: попла̀вок.