ПОПЛАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПЛАКА ж. Диал. Оплакване, жалба; поплак. Клепалото вече само се обади.., по него последваха несдържани писъци, които постепенно се преливаха в женска поплака. П. Михайлов, ПЗ, 175. — Аз съм дошъл за друга работа — рече Петко. — На поплака съм дошъл при Свилка. Кр. Григоров, И, 78. Па си станале триста майстори / и си пошле сите на судя, / на судя на тежка поплака. Нар. пес., СбБрМ, 428-429.