ПОПЛАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЛА̀КВАМ1, ‑аш, несв.; попла̀ча, ‑еш, мин. св. попла̀ках, св., непрех. Обикн. с частицата си. 1. Плача малко, кратко време. Писмата на Въкрил от войната.. ѝ напомниха за него. Друг път тя все препрочиташе някое от тези писма, поплакваше си и се утешаваше. Г. Караславов, ОХ III, 303. Спомних си моите мили покойници, упрекнах се, че залисан в грижи и тревоги, отдавна не ги бях жалил, поплаках си за тях. Ст. Дичев, Р, 171. Момичето отново скри лице на гърдите ѝ. — Поплачи си: ще ти олекне! — Не... Не, бабо... Няма... Г. Райчев, ЗК, 185. На моите колене люшна тя своята руса главица и заплака. — Руске, какво правиш? — Опомни се! — думам. — Нищо, Владьо... искам да поплача... да поплача в полата на ближен човек. Ц. Церковски, Съч. III, 82.
2. Само несв. Плача от време на време малко. Тя все си поплакваше през последните дни, колкото и да се опитваше да се сдържа, да крие сълзите си. Д. Талев, ГЧ, 225. Манолица, която все още поплакваше скритом за изгубената си щерка, беше поразглезила своите осиротели внучета. Г. Караславов, Избр. съч. V, 159. И съм си поплаквала, додето ти спиш, че толкова години хубава дума не чух. Ст. Даскалов, ЕС, 80.
ПОПЛА̀КВАМ СЕ несв.; попла̀ча се св., непрех. Диал. Оплаквам се, жалвам се от някого или от нещо; плача се. Тя се открадна
вчера и дойде да го види, да му се порадва, да му се поплаче, та да знае Стоян какво копнее жена му. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа].
ПОПЛА̀КВАМ2, ‑аш, несв.; попла̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попла̀кнат, св., прех. Диал. 1. Плакна малко, кратко време. Неделчо каза: "Уморихте се, бре момчета! На си сръбнете малко, да си разквасите гърлото" — и като поплакна бъкеля, подаде го на Ганча. Ц. Гинчев, ГК, 92.
2. Само несв. Плакна малко от време на време. През няколко минути поплаква лицето си със студена вода.
3. Оплаквам1 (в 1 знач.), изплаквам1. Кметшата беше отвела Мичето в мутвака да си поплакне очите. А. Страшимиров, Съч. IV, 397. Поплакни съдовете. Н. Геров, РБЯ IV, 187. поплаквам се, поплакна се страд.
ПОПЛА̀КВАМ СЕ несв.; попла̀кна се св., непрех. Диал. 1. Плакна се малко, кратко време. Все ѝ [на крушата] е тъжно за градината, все към нея гледа. Навела се е, като че иска да се поплакне в топлите струи на реката. Н. Хайтов, ШГ, 290.
2. Само несв. Плакна се малко от време на време.
◊ Поплаквам си / поплакна си гърлото (устата). Диал. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. Водачът ми се беше разплакал над една препечена люта чушка и не се успокои, докато не му дадох да поплакне гърлото си с малко от станимашката малага. Н. Хайтов, ПП, 83.