ПОПЛЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЛЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попленя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Пленявам, заробвам, поробвам. — Рисано царице, / млада везирице, / татаре же дойдат, / мене же погубет, / тебе же попленет. Нар. пес., СбАИ, 193-194. "Ке до'ит татарот / со дванадесет татари, / со тие църни арапи, / мене ке млада попленят, / ке ме отнесат в Янино, / в Янино при Али паша, / баш робинчица да бидам." Нар. пес., СбБрМ, 407. Останали две дечица — / едно Янкул и Янинка. / И них са ги [турци] попленили. Нар. пес., СбНУ ХLII, 222.
2. Завземам, превземам, завладявам1. Крал бургундски Гондикар.. отиде, та нападна на сопределната римска област Белгия, която поплени и опустоши. Г. Кръстевич, ИБ, 246. Султан Мурад отиде на Далмация и поплени я сичката. Хр. Павлович, Ц, 64. Море чула си, или не си, / турци земя поплениха, / що би старо погубиха, / що би младо поробиха. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 150.
3. Плячкосвам, обирам, заграбвам. Сино Йоване, Йоване, / не паси, сино, стадото / край друми, край разкръстници, / ще мине беглик стамболски, / стадото ще ти поплени, / през Дунав ще го прекара. Нар. пес., СбИБ, 50. Чувай, девойко, не предавай ся, / дека дойдоха кляти попленци, / ке си попленят твоето рухо, / твоето рухо по вечер брано. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 188. попленявам се, попленя се страд. Напуснале си добитъка, който са попленил от черкезете. НБ, 1876, бр. 3, 11.