ПОПЛИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛЍСКВАМ, ‑аш, несв.; поплѝскам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Плискам малко, кратко време. Слезе до кея, седна на един камък и поплиска с ръка бистрата гъста вода. Г. Караславов, Избр. съч. V, 318.

2. Само несв. Плискам от време на време. Тя [Янтра] поплисква край тъмницата, шепне ми: "Къде са водите, мили телата на бащи и деди?" Ем. Станев, А, 186. Мътните води на Дунава ни пръскаха закачливо най-напред. После взеха да поплискват. Моторницата се наклоняваше. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Водата се вълнуваше, леко поплискваше въз бреговете и се връщаше назад. Ил. Волен, МДС, 97.

3. Диал. Наплисквам. Гребеше с шепа вода и пиеше жадно .. Коце се напи и си поплиска лицето. А. Страшимиров, А, 124.

4. Диал. Оплисквам. Заспала бела Драгана / край тихи бела Дунаво. / Вихър ми ветър повеа, / та ми Дунава разнищи, / та ми Драгана поплиска. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 324. поплисквам се, поплискам се страд., възвр. и взаим. Съботин поглежда надолу. Жена му слиза към реката, навярно за да се поплиска. Н. Хайтов, ШГ, 292. Димо Райнов беше излязъл вън на чердака, беше се поплискал със студена вода и сега.. беше влязъл пак. Й. Йовков, ПГ, 106-107.