ПОПЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЛЍТАМ, ‑аш, несв.; поплета̀, ‑ѐш, мин. св. поплѐтох, прич. мин. св. деят. поплѐл, св., прех. и непрех. 1. Плета малко, кратко време. Ния присви нозе върху пухкавата ямболия срещу Султана, с бял вълнен чорап в ръце — да поплете, неприлично беше да седи без работа делничен ден. Д. Талев, ЖС, 332-333. — Ти поплети, аз ще те погледам. Не съм вече за никаква работа. А. Каменова, ХГ, 238-239.
2. Плета от време на време малко. Старицата поплиташе и отново задрямваше.
3. Диал. Заплитам2 (в 1 знач.), сплитам. Рано е Величка ранила, / .. / Че си главата помила, / помила, още поплела. Нар. пес., СбВСт, 547.
4. Непрех. Диал. Изкачвам се на нещо високо; полазвам (Н. Геров, РБЯ). Поплетох въз върха. Н. Геров, РБЯ IV, 188. поплитам се, поплета се I. Страд. от поплитам в 1-3 знач. II. Възвр. от поплитам в 3 знач. — "Диг се, диг се, синко Яно, / та се поми и поплети, / нареди си ред къдреце." Нар. пес., СбВСтТ, 370.