ПОПЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. 1. Плувам малко, кратко време. Времето е хубаво и долу на плажа има хора. Мислех да сляза да поплувам. И. Петров, ОЗап., 51. Навярно е отишъл да се къпе и поплува, казват... Момчетата обичат това. В. Мутафчиева, СД, 144. — Поплувах малко в басейна. Р. Белчев и др., КБС, 43. Реката далече — нито да се къпеш, нито да поплуваш, нито рибка да си хванеш. О. Василев, УП, 36.

2. Диал. Заплувам. Войскарете невесели влязоха пак в корабите и поплуваха по Днепър. Е. Мутева, РБЦ (превод), 180. Едно вярно псе хвърлило са в морето и поплувало след кораба на своя стопанин. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 187. Че са фърли през ритлата / и нагази Йордан вода, / и нагази и тя са удави, / че ѝ поплува тимно рухо. Нар. пес., СбАИ, 145. поплува се безл. Има възможности да се поплува в открити и покрити басейни и да се направи плаж край реката. Дем., 2001, бр. 180, 22.