ПОПЛЯСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЛЯ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; попля̀скам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Пляскам малко, леко. Тя оглежда измесените хлябове, поплясква ги с длан оттук-оттам. Ст. Даскалов, ЕС, 93. Прикроти го [коня], поглади го по челото и муцуната, гальовно го попляска по шията. Т. Харманджиев, КЕД, 94. Той [петелът] тупна долу на земята, поизкряка, поизкряка, попляска с крила, завря се зад долапа и се утаи. П. Незнакомов, БЧ, 15. Когато хаджи Генчо свършва своята проповед, то поплясква момченцето по образите, потупва го по главата и казва му: — Целувай ръка. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа].

2. Само несв. Пляскам от време на време. На дясната си ръка бе надянал плетен от кожени ремъци бич, който в такта на дебнещата му походка гъвкаво се подмяташе.. и от време на време попляскваше десния гамаш от шоколаденокафява кожа. Т. Харманджиев, КВ, 21. Морските вълни, укротени от тихия зноен летен ден, попляскваха леко по скалистия бряг. Г. Русафов, ИТБД, 50. поплясквам се, попляскам се страд., възвр. и взаим. Наистина мухите толкоз много безпокояха биволиците денно време, че те и нощем, в съня си, се попляскваха с опашки и помръдваха с уши. Ил. Волен, МДС, 96.