ПОПОВДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПОВДЍГАМ, ‑аш, несв.; поповдѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поповдѝгнат, св. и поподѝгам, ‑аш, несв.; поподѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поподѝгнат, св., прех. Разг. 1. Повдигам малко, леко. Те ме изгледаха учудено, поповдигнаха рамене. Че кой не иска да яде пасти и да пие сладка боза! А. Гуляшки, ЗР, 51. Стаменко похвана търнокопа, поповдигна го, плюна веднъж на ръцете си, ха втори път и най-после замахна. Кр. Григоров, Н, 122. Школникът.. поповдигна кожения си колан и премести кобура с пистолета отпред. Д. Кисьов, Щ, 239. Тя се спира, с едната си ръка поподига престилката, с другата закрива очите си. Й. Йовков, Б, 34. Тя [биволицата] разнежено бе поподигнала опашка, изтегнала бе шия, премрежила беше очи и цялата бе се отдала на наслада. Ил. Волен, МДС, 90-91. Засмива се прекъс‑
нато. Ослушва се, поподига ръце, но от веригите изнемощяло ги снема. В. Друмев, Съч. I [еа].
2. Само несв. Повдигам от време на време малко, леко. Тя рядко и крадешком поповдигаше засрамени очи към тълпата. Ив. Вазов, Съч. Х, 32. Черните му вежди, които той поподигаше нагоре, а също тъй и здравият червен цвят на лицето му придаваха нещо бодро, младежко. Й. Йовков, ЧКГ, 31. Той ту свеждаше глава надолу и чоплеше с пръчица пръстите пред себе си.., ту поподигаше очи под отворения прозорец. Кр. Григоров, Р, 185. поповдигам се, поповдигна се и поподигам се, поподигна се страд.
ПОПОВДЍГАМ СЕ несв.; поповдѝгна се св. и поподѝгам се несв.; поподѝгна се св., непрех. Разг. 1. Повдигам се малко, леко. Той беше селянин и, вероятно, познат Иванову, защото той се поповдигна, вторачи се към него и рече: — Тоя трябва да е кметът. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Ценко премина покрай турчина,.. който сега бе зел да си събира душата и да се поповдига, кога токо съгледа, че срещу него идат две чалми. Т. Влайков, Съч. III, 244. Петко чу стъпките на двамата кумове, поподигна се, протегна шия и впери очи към портичката. Кр. Григоров, И, 75. Виждам, дясната му вежда се поподига. П. П. Славейков, ОБ, 196.
2. Само несв. Повдигам се от време на време малко, леко. Цвятко Калинов, полегнал на канапето, четеше вестник "Мълва", като се поподигаше от време на време да сръбне кафе. Т. Влайков, Съч. II, 162.