ПОПОГЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОГЛА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; попогла̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Поглаждам малко, леко. Славето попоглади мустаци и рече:.. "Не щем ние друга вяра. Мама ни е избрала моми!" Ил. Волен, РК, 38. Но кат видя той Дойчина, / дъщеря си и мил сина, / попоглади си брадата / и извика към гората: / .. / Храни, горо, таквиз чеда, / дорде слънце в светът гледа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25.

2. Само несв. Поглаждам от време на време малко, леко. Той попоглаждаше мустаци, понамигваше на другарите си и започваше да им разправя как бил сънувал съседката си. Ил. Волен, МДС, 213. попоглаждам се, попогладя се страд.