ПОПОГЛЕДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОГЛЀДАМ, ‑аш, св., прех. и непрех. Разг. Погледам малко, кратко време. Иля Андреевич попогледа с тъжните си очи необикновения купувач и тихо попита: — Какви други книги бихте желали вие? Д. Талев, ПК, 396. Минава бавно по двора и отива при мъжете. Попогледа работата им, делне нещо с теслата, после ще ги почерпи с ракия от плоското шише, което носеше в пояса. Ив. Венков, ХКН, 6. Жените попогледат, попогледат, па почнат да купуват. Й. Радичков, ББ, 23. "Леле брайно, леле мили братко, / немам нозе да те поизпратим, / немам очи да те попогледам." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 226. попогледам се страд., възвр. и взаим. Гледаш, две животни виждат се,.., заобикалят се, попогледат се и току видиш, се сприятелили. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51.