ПОПОДПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОДПЍРАМ, ‑аш, несв.; поподпра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поподпря̀л, ‑а, ‑о, мн. поподпрѐли, прич. мин. страд. поподпря̀н, ‑а, ‑о, мн. поподпрѐни, св., прех. Разг. 1. Подпирам малко, леко. Уморено поподпрях глава на ръцете си.

2. Само несв. Подпирам от време на време леко. поподпирам се, поподпра се страд.

ПОПОДПЍРАМ СЕ несв.; поподпра̀ се св., непрех. Разг. 1. Подпирам се малко, леко. Като овцете запладних / под клонатите букаци, / на кривака са поподпрях, / поподпрях, мамо, задрямах. Нар. пес., БНТв VII [еа].

2. Само несв. Подпирам се от време на време леко.