ПОПОДСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОДСМЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поподсмѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. поподсмя̀х се, прич. мин. св. деят. поподсмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. поподсмѐли се, св., непрех. Разг. 1. Подсмивам се малко, леко; поподсмихвам се.

2. Само несв. Подсмивам се от време на време малко, леко; поподсмихвам се. Следеше какво приказват крайненци, поподсмиваше се и сините му очи лъщяха като стъкло. Й. Йовков, ЧКГ, 44. Жената се поподсмиваше. Тя не беше свикнала да слуша малодушни мъже. Д. Добревски, БИ, 230.