ПОПОДСМИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОДСМЍХВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поподсмѝхна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, прич. мин. страд. поподсмѝхнат, св., непрех. Разг. 1. Подсмихвам се малко, леко; поподсмивам се. — Хе! — обидено метна ръка дядо Иван. — Зарекъл си се! Хитрецо! Да ти не знам пътищата! — Знаеш ги. Не че не ги знаеш, — поподсмихна се Желчо. Ил. Волен, РК, 73. Поподсмихваше се някак гузно, а малките му черни очички неспокойно играеха. Й. Йовков, ЧКГ, 38.

2. Само несв. Подсмихвам се от време на време малко, леко; поподсмивам се. Много пъти [Захарина] .. пристъпяше до огледалото, дълго оглеждаше лицето си от всички страни.. и все се поподсмихваше. Ил. Волен, ДД, 76.