ПОПОНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПО̀НА ж. Рядко. Дебела покривка, чул за кон. Костадин разглеждаше умиращия кон. Куршумът бе излязъл изпод седлото и жълтата попона бе наквасена с алена кръв. Ем. Станев, ИК III, 230. Комисията пресече шосето и хвана по валога за към лозето на Ралчо. То покриваше двата хълбока на Имански връх като гиздава попона гърба на едър кон. Ст. Даскалов, СЛ, 156. Обозът замина, на разсъмване селото изглеждаше опустяло, не се виждаха коне, покрити с попони при коневръзите. Й. Радичков, НС, 114.

— От рус. попона.