ПОПОСЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; попосѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Разг. Само несв. Посягам от време на време, понякога.
2. Диал. Посягам. "И сирене колкото искаш ще ти дам, и пари ще ти додам, дай ми са‑
мо пушката си." И попосегнах към нея. Ил. Волен, НС, 91.