ПОПОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОТЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; попотя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. 1. Разг. Потя се малко, кратко време; поизпотявам се. След тренировката отидох в сауната да се попотя.

2. Диал. Изпотявам се, запотявам се. Пиха направо от дамаджаната тънко, рубинено винце. Бай Христо се развесели. Ястребовите му очи искряха със зеленикави пламъчета, зачервеното му лице се попоти. Ем. Станев, ИК III и IV, 410. — Да идете оттам.. — позавъртя глава другият [мъж] — не щяха да се попотят толкова конете. — Какво им е... къде им е потта? Т. Харманджиев, Р, 18. Сънуваш ли "Свобода" или "Независимост" — пази са от вода..; сънуваш ли редактора им — ще са попотиш и сред зима. Хр. Ботев, Съч. 1929, 76.