ПОПОЧИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОЧЍВАМ, ‑аш, несв.; попочѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. Попочивам си. Отговаря ясното слънце: / — Ой те тебе, добър юнак, / и аз тука попочивам, / попочивам и поспивам. Нар. пес., А. Калоянов, СМБ [еа]. Седнахме на една пейка да попочинем.

ПОПОЧЍВАМ СИ несв.; попочѝна си св., непрех. Разг. Почивам си малко, кратко време; попочивам. Комура [волът] не беше добре, то се виждаше.. По едно време той се раздвижи: извади единия си преден крак, опря се на него и си попочина. Й. Йовков, АМГ, 192. — Сега, Надеждо, ти си поуморена, ако искаш да си попочинеш, да се поумиеш. Ив. Кирилов, Ж, 67.