ПОПОЧУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОЧУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; попочу̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попочу̀кнат, св., прех. Разг. 1. Почуквам кратко, леко.

2. Само несв. Почуквам от време на време. — На Стоян Гълъба ризата му всякога била като пуканка. Чистичък, спретнатичък, попочуква кравичките с пръчката. Ил. Волен, РК, 85. попочуквам се, попочукна се страд.