ПОПРАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРА̀ВА ж. Диал. Поправяне; поправ. Консерватор някой умник / проповядва пустодумник, / че не било така лесно / да с' управя уж държава, / както да се пише свестно / за поука и поправа. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 202.