ПОПРАГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПРАГ, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. Диал. Подкоремник; подпръга, подпруга. Изведе си врана коня, / .. / тури седло се от сребро, / два попрага, до два смока. Нар. пес., СбАИ, 300. И фанала кона, / оружие турила / седло от сребро; / попраг йе турила / два смока, два брата. Нар. пес., СбНУ ХI, 36.

— Други форми: по̀пръг, по̀прег, по̀пръдз, по̀прадз.